Monday 4 November 2013

МИГ МАГ Заваряване част 2

4.2.1 Едрокапково пренасяне
Съществува при заваряване в среда от С02 или газови смеси със съдържание на повече от 25 % С02 при средни и високи стойности на заваръчния ток фиг 1 1
а. '
Едрокапково пренасяне се получава и при заваряване в инертен защитен газ при ниски стойности на тока за избрания диаметър на електродния тел. Постепенно увеличаване на тока води до намаляване на диаметъра на капките и преминаване към струйно пренасяне, фиг. 1 1, а, б.
Капката нараства продължително време на върха на електрода, където извършва въртеливо и колебателно движение с ниска честота, фиг. 12, б. Първоначално се намира главно под действие на повърхностното напрежение и реактивната сила от металните пари. След като достигне значителни размери, теглото й надделява над останалите сили, откъсва се и се насочва към заваръчната
вана.
Ако дължината на дъгата е по-голяма от диаметъра на капката, къси съединения не се получават и въпреки слабото пулсиране на напрежението й, дъгата е стабилна, фиг. 11, а. Когато дължината на дъгата е по-малка от диаметъра на капките, възникват къси съединения, дъгата_изгасва. Тя се запалва отново, след като се напрежението в междината достигне напрежението на празен ход на токоизточника, при което е възможно да се образуват пръски от течен метал.
Честотята на капкуване, определена от броя на капките за единица време, зависи от диаметъра на електродния тел, големината на тока и вида на защитния газ и се изменя в границите 5-40 хц, фиг.4. Например при заваряване със стоманен тел с диаметър Ф1.2 мм и ток 300-450 а в чист С02 честотата на капкуване е 20-40 хц.

                                        

Фиг. 12 Капкопренасяне в дълга дъга: а) струйно в Аг; б) едрокапково в С02
Едрокапковото пренасяне е подходящо за заваряване в долно положение Осигурява голяма дълбочина на провара и висока производителност на засяване

4.2.2 Струйно пренасяне
Съществува при заваряване с надкритичен ток в среда от Аг или Не.Струйно пренасяне възниква и при заваряване в газова смес с минимално съдържание 80% Ar с ток,по-голям от този,предизвикващ струйно пренасяне в 100% инертна газова среда.
Кой ток е критичен?
От ваната към електрода токът тече през тесен канал с висока проводимост,който е  съставна част на горещия стълб, образуван от частично йонизиран Аr.Проекцията на канала върху челото на електрода представлява анодното петно При температура 3000 °С, при която от върха на стоманен електрод започва изпарение на метални пари,Аг има недостатъчни топло и електропроводимост (виж т. 3.6.4), поради което не може да проведе целия ток. Това би било възможно ако се увеличат площта на напречното   сечение на проводимия канал, а заедно с нея - площта на анодното петно. За да се изпълни това условие, анодното петно се покачва нагоре и заема част от цилиндричната повърхност на тела  фиг.12 а Движеща сила в този процес е понижаването на електрическото съпротивление на проводимия канал.
Ток, при който анодното петно заема цялата челна повърхност на електродния тел, се нарича критичен. Той зависи от диаметър на тела и вида на защитния газ. При увеличаване на тока до надкритична стойност анодното петно пълзи и заема част от цилиндричната повърхност на тела. В този момент едрокапковото пренасяне прераства в струйно пренасяне.
Частта от цилиндричната повърхност на тела, върху която е разположено анодното петно, се нагрява. интензивно от дъгата и към върха на електрода постепенно от твърдо преминава в полутечно, а оттам в течно състояние с повишаващ се тънколивкост.      Надкритичният ток поражда голяма електромагнитна сила, която деформира течния метал и му придава форма на изострен молив, фиг. 11,6. Главно под нейно действие в течния връх се образуват дребни капки и се устремяват кьм ваната. Тъй като диаметърът им е много по-малък от дължината на дъгата,къси съединения не се получават.Така настъпва струйно пренасяне.Благодарение на електромагнитната сила капката може да бъде насочена и прехвърлена към произволна точка в пространството. Но тъй като прегретият във ваната метал има повишена тънколивкост, заваряването в пространствени положения крие опасност от протичане. Затова струйното пренасяне е подходящо за заваряване предимно в долно положение на запълващи или покривни слоеве на многослойни шевове. Получава се характерна форма на шева е дълбок провар особено необходим при заваряване на дебели листове.Причината,поради която при еднакво дълга дъга съществува едрокапково или струйно пренасяне на течен метал, се корени във вида и свойствата на защитния газ. Той определя различна температура на плазмата и разпределение на тока в дъгата. За разлика от Аг при около 3000 °С С02 достига максималната си топло и електропроводимост, както се вижда от фиг. 2 в т. 1.6.4. Благодарение на високата електропроводимост анодното петно има малка площ, през която топлината от дъгата постъпва в тела и стопява върха му. На разстояние ~ 2 мм от върха на тела температурата му е значително по-ниска и той запазва твърдото си агрегатно състояние. Тук действието на електромагнитните сили върху твърдия метал е незабележимо. В течния връх на електрода електромагнитните сили са също малки  поради това се образува груба едра капка, която се върти и трепти неконтролируемо, а моментът на откъсването й е непредсказуем

4.3 Къса дъга
Съществува при ниски стойности на напрежението на дъгата и се отличава с образуване на къси съединения с различна честота.
След нарастване на капката тя се удължава от върха на електрода и в следващ момент допира повърхността на заваръчната вана, фиг. 13 Получава се късо съединение - дъгата изгасва. Токът тече през течното мостче, свързващо върха на електрода с ваната, и рязко нараства. Заедно с тока нараства електромагнитната сила и се повишава температурата на течната връзка, а повърхностното й напрежение намалява. При тези условия капката се отделя от върха на електрода и преминава във ваната. В този момент напрежението се покачва до напрежението на празен ход на токоизточника и предизвиква пробив в газовата междина. Дъгата се запалва и започва нов цикъл. Честотата на капкуване е 2-120 хц.


Фиг. 13 Капкопренасяне в къса дъга (чести къси съединения)

При заваряване с къса дъга е налице редуване в нагряването на различни
участъци.   По   време   на  късото   съединение  топлината   се   отделя   предимно в
мостчето от течен  метал, тъй  като малката площ на напречното му сечение
определя   голяма   плътност   на   тока.   Това   води   до електросъпротивително
прегряване на стопилката и е предпоставка за образуване на пръски. В същото
време  основният  метал  се  охлажда.  От  момента  на  запалване  на дъгата до
следващото късо съединение тя нагрява основния метал.
Таблица 1 съдържа данни за режимите на заваряване със съответстващите им дъги.
С къса дъга се заваряват тънки листове - 0.5-1 мм, или коренен счой на
многослойни шевове без опасност от пробиване и изтичане на ваната.Шевът е
тесен и има малка дълбочина на провара.За да се ограничи образуване на пръски от течен метал при заваряване с къса дъга в С02  е необходимо да се контролира скоростта на нарастването на тока на късо съединение,  както  и   максималната  му  стойност.  Това  се  постига чрез включване в заваръчната верига на дросел с регулируема индуктивност.
4. Преходна дъга
Тази разновидност на дъгата е позната още като заваряване с редки къси съединения и съществува при междинна стойност на напрежението в сравнение с тези на дългата и късата дъга, фиг. 14. Намалява се честотата на късите съединения характерна за заваряване с къса дъга, но нарастват размерът на капките и се увеличава   пръскането   на   течен   метал.   Нарастват   дълбочината   на провара ефективната мощност на дъгата и производителността на заваряване. '
Прилага се за заваряване на метални листове със средна дебелина 5-10 мм
Заваряването с преходна дъга се измества от заваряване с импулсна дъга чийто области на приложение се препокрива. В същото време при импулсното заваряване пръскане не съществува.
На фиг. 14 са представени зависимости между честота на капкуване и напрежението на дъгата за телове с различен диаметър и съответстващите осцилограми на напрежението и тока при заваряване в среда от С02. На Фиг. 14 са представени зависимости между честота на капкуване и напрежението на дъгата за телове с различен  диаметър и съответстващите осцилограми на напрежението и тока при заваряване в среда на CO2.
Фиг.14 Честота на капкуване при телове с различен диаметър в зависимост от дължината на дъгата и съответстващите осцилограми на напрежението и тока при заваряване в среда от С02.



С повишаване на напрежението,т.е удължаване на дъгата честотата на капкуване достига максимум,след което намалява 1-10 Хц при едрокапково пренасяне.От осцилограмите се вижда,че в същото време броят на късите съединения намалява,например при преходна дъга и че изчезват при заваряване с дълга дъга.Установено е,че честотата на капкуване в Ar  е по-висока от тази в CO2 в обхватите,характерни за къса и преходна дъга.Областите,в които са устойчиви различните по дължина дъги са означени на Фиг.15.Те са ограничени с линии,съответстващи на минималните и максималните стойности на напрежението за всеки вид дъга,при които е възможно заваряване.Такива зависимости съществуват за всяка комбинация на тела и вида на защитния газ. 



4.5 Импулсна дъга
Получава се чрез наслагване на мощни токови импулси върху слаб постоянен ток, наречен фонов. Фоновият ток поддържа горенето на дъгата и течното състояние на метала на върха на електродния тел и във ваната Пренасянето на течния метал се извършва само по време на импулса под действие на голямата електромагнитна сила, която преобладава над останалите благодарение на върхови стойности на тока. Честотата на импулсите се регулира в зависимост от материала и диаметъра на тела и големината на тока, както следва от данните в табл. 2. Чрез управление на честотата, големината и продължителността на импулсния ток може да се влияе върху количеството топлина, което постъпва в метала, а от там и върху структурата и свойствата на метала на шева и на завареното съединение.За разлика от Миг/Маг заваряването токовия импулс при Виг заваряването предизвиква само стопяване на основния метал,но не и капкопренасяне.Импулсно пренасяне е възможно в защитна среда от Ar,He или техни смеси,както и в газови смеси с минимално съдържание на 80% Ar и добавки на малки количества активни газове –O2,N2,CO2 и др,при които електромагнитната сила добива висок стойности.Всъщност в последния случей заваряването трябва да се означава като импулсно Маг заваряване.

Таблица 2 Честота на импулсния ток при заваряване на стомана,алуминий -Хц








Фиг.16 Области,в които е възможно заваряване с обикновена импулсна дъга,с къса дъга.ПрД- преходна дъга,ДД/СП-дълга дъга/струйно пренасяне.




Фигура 16 показва че импулсно заваряване е възможно за всяка дължина на дъгата,но в областите,в които устойчиви са късата и преходната дъга напрежението трябва да се повиши с няколко волта спрямо напрежението на обикновената дъга. В резултат от действието на токовия импулс върху металната повърхност възниква заваръчна вана,която по време на паузата се охлажда и кристализира. След преместване на дъгата с една стъпка цикълът се повтаря. Получават се припокриващи се точки, съставляващи метала на шева, фиг. 17, а Ако импулсът се подава при неподвижна дъга, контурът на ваната е близък до окръжност Ако импулсът се подаде преди пълното втвърдяване на ваната, тя добива изтеглена форма, фиг. 17, б. В зависимост от формата на ваната се променя и посоката на нарастване на кристалите в метала на шева. Всеки следващ импулс частично стопява и термообработва метала,стопен по време на предходния импулс.Степента на припокриване се определя от скоростта на заваряване
Предимствата на импулсната дъга се изразяват в следното:
-мощността на импулсната дъга е по-ниска от мощността на дъга от постоянен ток т. е. импулсният процес предполага по-ниски енергийни разходи
-количеството топлина, внесено чрез импулсната дъга в заваряваните детайли, е по-малко. Следователно заваряването с импулсна дъга предопределя ниски   стойности   на   остатъчните   напрежения   и   деформации   в завареното съединение.


Фиг. 17 Кристализация на метала на шева и форма на кристалите при импулсно заваряване: a)импулс след окончателно втвърдяване; 6) импулс преди окончателно втвърдяване

-възможно е точно регулиране на внасяното количество топлина което позволява заваряване на тънки листове, коренни слоеве в многослойни шевове и заваряване в пространствено положение;
-за заваряване на тънки листове може да се използва електроден тел с
диаметър, по-голям от необходимия за заваряване с постоянен ток. За тази цел горенето на дъгата се поддържа от фонов ток, съобразен с дебелината на листа По-дебелият тел е по-евтин и с него отпадат затрудненията, характерни за телоподаването на меки телове, напр. алуминиеви.
4.6 Ротационна дъга
При значително нарастване на тока и напрежението на дъгата над тези характерни за дълга дъга и струйно пренасяне, върхът на електродния тел се втечнява на голяма дължина и започва да се върти неконтролируемо около оста на тела под действие на силното магнитно поле на тока. Дъгата упражнява високо налягане върху ваната, силно я деформира и се потопява под повърхността й като помита метала пред себе си. Отделените едри капки от течен метал се изхвърлят странично под действие на центробежната сила и се поглъщат от ваната Получава се дълбок провар, но съществува опасност от възникване на пукнатини и големи заваръчни деформации .
При заваряване с диаметър на електродния тел Ф1.2 мм ротационна дъга възниква при напрежение 50 V и ток 500 а. Производителността на стопяване нараства до 16 кг/ч. По-стабилна дъга и едновременно с това висока производителност се постига, ако заваряването протича на режим, разположен между режимите, характерни за дълга и ротационна дъга.
        

5. Металургични особености на МИГ/МАГ заваряване

При използване на активна защитна среда С02 предпазва течния метал от взаимодействие с азота и водорода от въздуха. Едновременно с това, обаче С02 дисоциира и отделя атомен кислород. Кислородът окислява желязото и легиращите го елементи в стоманата. Протичат реакциите:


С02^-СО+ 1/2 O2
Fe (Si, Mn, Р) + О -à FeO (Si02, MnO, Р205) + Q

Окислителната реакция е екзотермична и допринася за увеличаване на
температурата на ваната, а оттам и на дълбочината на провара. FeO окис е разтворим в течния метал и понижава температурата на солидуса му с около 500 °С, което крие опасност от образуване на горещи пукнатини. Поради това е задължително топилката да се дезоксидира. Практически това става чрез внасяне с електродния тел или oсновния метал на допълнителни количества от дезоксиданти  Si и Мп   в  съотношение 2:3 като се отчита основен дезоксидатор Si. Протича редукция  и се образува тънка шлакова кора, която съдържа продуктите на реакциите:

FeO + (Si, Mn) —» Fe + (Si02, MnO)

При еднакви други условия производителността на стопяване нараства с намаляване на диаметъра на тела. Това се дължи на повишеното електрическо съпротивление на тънкия тел и предварителното му нагряване от тока до по-висока температура, отколкото тази на тел с по-голям диаметър
Заваряването се извършва обикновено с постоянен ток с обратна полярност
Заваряване с права полярност повишава производителността на стопяване но
увеличеното налягане на металните пари, отделящи се от ваната, затруднява откъсването на капките от върха на електрода.Дъгата е нестабилна и пръскането се увеличава.
8.3 Напрежение на дъгата
Напрежението е право пропорционално на дължината на дъгата Заедно с него нараства ширината на шева, а ваната става по-плитка, т. е. намалява се дълбочината на провара. Високото напрежение осигурява плавен преход на шева към основния метал, но в дългата дъга изгаря значително количество от легиращите елементи. Обратно, при заваряване с ниско напрежение шевът е изпъкнал и създава концентрация на напрежение. В същото време легиращите елементи преминават почти изцяло в метала на шева.
Напрежението на дъгата се определя от необходимия вид капкопренасяне Данни за връзката между тях се съдържат в табл. 3. Като се има предвид падът на напрежението 5-8 в/100 а,, определен от наклона на характеристиката на токоизточника, се пресмята и настройва напрежението на празен ход на токоизточника.
8.4 Настройване на тока и напрежението за заваряване
За определени диаметър на електродния тел и вид на защитния газ между тока и напрежението съществува област, в която дъгата гори устойчиво Тази област е ограничена от статичните V/А-характеристики, съответстващи на къса и дълга дъга според фиг. 23. Между тях минава характеристиката на преходната дъга.
За определен диаметър на тела при една и съща дължина на дъгата стойностите на тока и напрежението зависят от вида на използваната газова защита. Най-високо е напрежението в С02. При заваряване с чист Аг напрежението на дъгата е по-ниско от това в С02, но по-високо, отколкото при използване на смеси АгЮ2 или Аг+С02.
Таблица 4 съдържа данни относно зависимости между диаметъра на електродния тел, напрежението на дъгата, големината на тока и начина на капкопренасяне при заваряване в среда от С02.

Таблица 4 Зависимост между диаметъра на електродния тел, напрежението на дъгата, тока и начина на капкопренасяне при заваряване на стомана в CO2

        
Индуктивност на дросела
Определя скоростта на нарастване на тока при капкопренасяне с къси съединения. Недостатъчната индуктивност поражда интензивно отделяне на пръски, а прекомерната индуктивност на дросела - невъзможност за стопяване на тела, поради което той се забива във ваната. Затова за постигане на подходяща индуктивност тя следва да се регулира.
При подходяща индуктивност дъгата гори спокойно и пръскането е незначително.
Скорост на заваряване
При ниски стойности на скоростта течният метал защитава топлинно дъното на ваната от дъгата, поради което дълбочината на проваряване е малка. Увеличаване на скоростта води до изтласкване на стопилката назад спрямо посоката на движение и позволява пряко топлинно действие на дъгата върху твърдото дъно. Получава се дълбок провар. Допълнително нарастване на скоростта на заваряване намалява количеството топлина, внесено на единица дължина в резултат на което дълбочината на провара също намалява. Скоростта на заваряване-варира в границите 4-22 мм/с.

8.7 Излаз на електродния тел
Излазът се определя от разстоянието между точката на контакт с токоподвеждащата дюза и върха на тела. Излазът влияе върху заваръчния ток едновременно по два начина:
-    чрез електрическото си съпротивление R, което по закона на Ом е

R=pl/S, [ом],
където:
р - специфично съпротивление на тела, [ом.мм2]; 1 — дължина на излаза, [мм];
S - площ на напречното сечение на тела, [мм2].

чрез загряването си   вследствие протичането на ток, което допълнително
повишава съпротивлението. Следователно с увеличаване на излаза на тела се намалява    дълбочината на проваряване. Този ефект е силно изразен при диаметри на тела Ф0.6-Ф1.2 мм. При по-големи диаметри Ф1.6-ФЗ мм влиянието му се притъпява поради увеличаване на площта на напречното сечение на тела. Ориентировъчно за излаза И се приема:
Pt=(10-12)dT, [мм], (6).

където dT е диаметърът на тела, [мм]. Прекомерно увеличаване на излаза води до изгасване на дъгата, тъй като падът на напрежението в него изчерпва напълно напрежението на празен ход. Поради износване на дюзата е възможно контактната точка да се премести нагоре във вътрешността на дюзата, т. е. тогава излазът се увеличава.

8.8 Разход на защитен газ
Съществува приблизителен начин за определянето му, според който разходът
0=( 10-12)dT [л/мин] (7)
където dT [мм] е диаметърът на електродния тел.
Разходът на газ зависи от вида на заваряваните съединения и основния метал. При челни и ъглови съединения, заварявани от вътрешната страна, защитата е достатъчно ефективна. При заваряване на ъглови съединения от външната им страна е необходимо да се повиши разходът на газ или да се използва газова дюза с по-голям диаметър. При заваряване на А1 сплави разходът се увеличава в сравнение с този при заваряване на стомана, фиг. 24.

Фиг. 24 Разход на газ в зависимост от вида на основния метал и диаметъра на газовата дюза




Потокът от защитен газ, напускащ газовата дюза, трябва да бъде ламинарен. При прекомерно голям дебит на потока в нея или при полепване на пръски по вътрешната й стена газът се завихря. Завихрянето засмуква околния въздух и го вкарва в зоната на заваряване, което води до окисляване на метала във ваната или образуване на пори в метала на шева. Затова е необходимо периодично механично отстраняване на пръските и настройване на подходящ дебит на защитния газ. Например за дюза с диаметър Ф16 мм увеличаване на дебита на С02 над 28 л/мин води до завихряне на потока.
Ориентировъчни стойности за режими за заваряване на стомани в различни защитни газове са поместени в табл. 6-9.



9. Техника на заваряване
9.1 Запалване на дъгата
Извършва се при ниска скорост на телоподаване чрез докосване на тела до металната повърхност. Не е необходимо отдръпване на горелката, тъй като заваръчният ток е достатъчно голям и чрез саморегулиране дъгата достига оптималната си дължина.
9.2 Наклон на горелката
Горелката е наклонена така, че ъгълът между електродния тел и вертикалата е 3 0-20 . Заваряване с ъгъл назад увеличава дълбочината на провара, тъй като течният метал се изтласква от дъгата в посока, обратна на движението и. При заваряване с ъгъл напред стопеният метал защитава дъното на ваната от топлинното действие на дъгата, поради което дълбочината на провара се понижава
9.3 Особености при заваряване
Минималната дебелина на краищата, подложени на заваряване  зависи от вида на основния метал съгласно данните от табл. 5

Таблица 5 Минималната дебелина на краищата за заваряване, мм






Горна граница по дебелина за методи МИГ/МАГ не съществува но при дебелина над 50 мм МИГ/МАГ заваряване отстъпва място на заваряване под слой от флюс.с което се постига по-ниска себестойност.
Дебелини 1-2 мм се заваряват без напречно движение на електрода В зависимост от дебелината на листа коренният слой се полага без или с възвратно-постъпателно движение по дължина на междината, средните слоеве - с движение под форма на разтегната спирала, а покривният слой със зигзагобразно движение, фиг. 24.


Фиг. 25 Последователност при преместване на дъгата при заваряване на многослоен шев

Вертикални шевове се заваряват в посока отгоре надолу с ъгъл назад за дебелина до 6 мм. Напречно движение на електрода е необходимо за дебелини над 3 мм, фиг. 26. При дебелина над 6 мм заваряването се извършва в посока отдолу нагоре с напречно движение на електрода.



                                        





Фиг. 26 Полагане на вертикални и таванни шевове


За дебелина до 3 мм хоризонтални шевове се полагат без скосяване, с ъгъл назад и без напречно движение на електрода. Използват се телове с диаметър Ф0.8-1.4 мм. При заваряване на по-големи дебелини се скосява само горният лист, а дъгата се премества., така че да загрява последователно ту единия, ту другия край!
Таванни шевове се заваряват с минимални стойности на тока и напрежението, за да се избегне прокапване на ваната. Обикновено се избира големина на тока, която съставлява 90 % от тази при заваряване в долно положение.
Полумеханизираното заваряване на стомана в среда от С02 използва по-нисък ток в сравнение с механизираното.













Технологичнно оборудване за МИГ-МАГ заваряване


Най-добрите фирми производители на заварачна апаратура на пазара до този момент са финландската фирма KEMPPI и швейцарската FRONIUS.В тази глава са представени два модела за съпоставка на предимствата и недостатъците.

TransSynergic 5000 Comfort е напълно цифровизиран и микропроцесорно управляем заваръчен токоизточник за къси съединения. Изключителната му надеждност в комбинация с най-добрите възможни заваръчни характеристики и способностите му за работа като TIG и апарат за ръчно електродъгово заваряване го правят подходящ за всичко и навсякъде. Стабилност на заваръчната дъга дори и при колебания в захранващото напрежение от ± 15%. В комбинация с блок за водно охлаждане е подходящ за още по-високи натоварвания и автоматизация на заваръчните процеси. Функцията Comfort предоставя възможност за запаметяване на работни режими, подходящи за работа в серийно производство и автоматизация. Много лесен за употреба - въвеждате само дебелината на материала, който искате да заварявате, и апаратът сам определя всички параметри на заваръчния процес.
Окомплектовка: кабел маса, шланг AW 5000W/E-3.5m, телоподаващ механизъм VR 4000 4R/W/E, греда за VR 4000, шлаухпакет W/1.2m








FastMig™ Synergic Models
FastMig™ Синергични модели
При синергичните модели от вида FastMig става дума за МИГ/МАГ заваръчни машини, които притежават изключително разнообразни функции, подходящи за промишлена уподреба. Синергични контроли и богат избор от заваръчни програми правят използването на тези заваръчни машини лесно и ефективно.
Кратко описание:
Модулни МИГ/МАГ заваръчни машини.
Широка гама от допълнителни компоненти, аксесоари и програми за заваряване.
Надежден и здрав телопроводник.
Процеса на заваряване WiseRoot позволява бързи и висококачествени коренни заварки.
Възможност за събиране и анализ на данни за извършен заваръчен процес.
Технически данни
FastMig™ Токоизточник
KMS 300
KMS 400
KMS 500
Захранващо напрежение
3~50/60 Hz
400 V -15 %...+20
400 V -15 %...+20
400 V -15 %...+20
Захранващ капацитет
13.9 kVA
19,5 kVA
26.1 kVA
Захранващ кабел
4 x 6 S - 5 m
4 x 6 S - 5 m
4 x 6 S - 5 m
Инертен предпазител
25 A
35 A
35 A
Натоварване при 40°C
60% ED
-
-
500 A / 39 V
80% ED
-
400 A / 34 V
-
100% ED
300 A / 29 V
380 A / 33 V
430 A / 35.5 V
Напрежение на празен ход
E-Hand
50 V
50 V
50 V
MIG
65 V
65 V
65 V
Мощност
0.9
0.9
0.9
Коефициент на мощността
87 %
87 %
87 %
Обхват на регулиране
MIG
10 V...37 V
10 V...39 V
10 V...42 V
MMA
10 A...300 A
10 A...400 A
10 A...500 A
Външни размери
Д x Ш x В mm
590 x 230 x 430
590 x 230 x 430
590 x 230 x 430
Тегло
kg
34
35
36

FastMig™ Телоподаване
MSF 53
MSF 55
MSF 57
Работно напрежение
50 V DC
50 VDC
50 VDC
Номинална мощност
100W
100 W
100 W
Повторно включване при 40 °C
60% ПВ
520 A
520 A
520 A
100% ПВ
440 A
440 A
440 A
Механизъм на телоподаване
4-ролки
4- ролки
4- ролки
Скорост на телоподаване
m/min
0 - 25
0 - 25
0 - 25
Размер на ролката
max. ø
200
300
300